Защо двигателното изоставане има значение — и защо една област рядко е цялата картина

В клиниката изолираното изоставане само в една област е рядкост. По-често ранното различие в една област сочи към по-широка невроразвитийна картина — затова оценката само на една област рядко е достатъчна.

Двигателното изоставане като ранен сигнал

Големи проучвания през последните години показват, че изоставанията в двигателните етапи могат да бъдат значими биомаркери за невроразвитийни състояния. Деца, при които по-късно са установени разстройства от аутистичния спектър, ADHD или затруднения в двигателната координация, по-често са показвали по-ранни двигателни изоставания в сравнение с връстниците си. Най-изразеното изоставане често се появява при етапа на самостоятелното ходене.

Начинът на мислене ESSENCE

ESSENCE — Early Symptomatic Syndromes Eliciting Neurodevelopmental Clinical Examinations (Ранни симптоматични синдроми, налагащи невроразвитийни клинични прегледи) — е полезна рамка. Тя признава, че ранните симптоми се припокриват между двигателното развитие, езика, социалната комуникация, регулацията на вниманието и поведението, както и съня и сетивната чувствителност. Затова ранните признаци често са общата начална точка на няколко различни клинични картини, а не на една-единствена, фиксирана диагноза.

Как изглежда добрата оценка

Внимателната оценка разглежда не само дали даден етап е налице, но и как детето го изпълнява — качеството на движението и подлежащата неврологична организация. Тя отчита мускулния тонус, симетрията между двете страни, рефлексите, позата и качеството на спонтанните движения. При наличие на съмнение допълнителната оценка не се отлага.

• Оценявайте двигателната, езиковата, социалната и когнитивната област заедно
• Гледайте качеството на движението, а не само наличието на етап
• Приемайте тревогата на родителя сериозно като клинична информация
• Започвайте подкрепата, без да чакате окончателно етикетиране