Сензорна интеграция: разбиране на различията в сензорната обработка

Сензорната интеграция е процесът, чрез който нервната система приема информация от сетивата ни и я осмисля. Освен познатите пет сетива, две други имат голямо значение: вестибуларното сетиво (равновесие и движение) и проприоцепцията (усещането за нашите мускули и стави — каква сила използваме и къде се намират частите на тялото ни). Когато мозъкът организира и интерпретира всичко това, го наричаме сензорна интеграция.

Какво е затруднение в сензорната обработка?

Понякога мозъкът не обработва ефективно сензорната информация. Това може да се случи както при типично развиващи се деца, така и при деца с аутизъм, различия във вниманието или обучителни трудности. Резултатът може да бъде сензорна свръхчувствителност, двигателни забавяния и предизвикателства при саморегулацията, вниманието и поведението.

Три широки категории

• Сензорна модулация — реакция „твърде силна“ или „твърде слаба“ на обичайни дразнители (свръхреагиране, недостатъчно реагиране или търсене на сетивни усещания)
• Сензорна дискриминация — затруднение при разчитането на детайлите на сензорната информация (сила, положение, движение)
• Затруднения в праксиса (двигателното планиране) — трудност при планирането и координирането на движенията за ежедневни задачи

Свръхреагиращите деца може да се дразнят от силни звуци, етикети на дрехите, подстригване или мръсни ръце. Децата, които търсят сетивни усещания, може да се блъскат в предметите, да дъвчат вещи или постоянно да докосват неща за повече дразнители.

Какво включва терапията за сензорна интеграция

Терапията е съобразена с всяко дете и често изглежда като игра — но всяка дейност е внимателно планирана, за да подкрепи сензорната обработка, осъзнаването на тялото, двигателното планиране и саморегулацията. Люлеене, катерене, балансиране, преодоляване на препятствия и целенасочени дейности изграждат умения, като терапевтът и семейството поставят общи цели. С напредването сесиите се насочват към по-ориентирани към умения дейности.